В разстояние на два дни, един след друг си отидоха двама от най-великите режисьори - Ингмар Бергман и Микеланджело Антониони. Мир на праха им. С всеки един си отива и част от духовността на планетата. Лошото е, че техните приемници се губят, липсват силните които да продължат да изпълняват нелеката задача на коректив на все по-безумното царуване на посредствеността и... изчислителната машина.

Човечеството ни остава в свят на компютърни алгоритми - компютърно генерирани, хипер реалистични изображения, 3Д филми, компютърно генерирана музика, компютърно генерирани модели за поведение, cyber sex, новини, подбрани, персонализирани и подредени според нашите персонални интереси и предпочитания, географско местоположение, социална среда. Само че всички тези критерии не са зададени от теб, потребителя, а са грижливо изучавани от трафика, който генерираш по мрежата и търпеливо култивирани от тонове спам, "Пи аР", роботи, мета тагове и пр. шитни, лишени от капчица емоция.

Интернет се третира като благонадежден, а оттам и важен източник на информация, без значение от естеството и тематиката й. Все по-често, когато те интересува нещо сядаш пред компютъра и пускаш търсачката (а не питаш майка си или приятел, или да прегледаш енциклопедията на дядо си), все повече прочетеното в глобалната мрежа се счита за безспорна истина. Дали?

Както е известно, най-голямата интернет компания в света Google, разполагаща с огромен финансов, технологичен и имиджов ресурс поддържа новинарски сайт - Google news. Той е изцяло генериран чрез компютърен алгоритъм (повече информация - от източника). Какво може да се случи, ако едни от най-мощните (финансово, а от там и всякак) компании като Гугъл, Майкрософт и т.н. наложат подобен модел. Е, те така или иначе го правят. Огромна потребителска аудитория, която е едновременно автор и потребител на продукта, бил той новина, медийна разработка, "арт" или софтуеър.

От друга страна кой създава новините и кой изобщо кара нещата да се случват, ако не хората... същите тия, коите преглеждат Гугъл нюз, пуска една бърза електронна поща през G-маил и после драсва два реда в своя личен блог (Powered by Blogger!), след като е споделил с многобройните си виртуални приятели в "Май фокин' спейс" (Powered by Google!) снимките от последния си weekend... и после се чуди защо пощенската му кутия бъка от предложения за уголемяване на пениса, виагра или някаква подобна далавера! А, забравих да спомена: човекът, всъщност, няма и компютър. Просто някакъв терминал, докато цялата му лична информация се съхранява на един от многото сървъри, достъпни през мрежата. Powered by Google и НЕК.

Целия този безкраен цикъл води до създаването на една огромна маса от добре шлифовани мозъци. Чрез самовъзпроизвеждането си те осигуряват готовия, също толкова добре смазан продукт за следващия кръг по спиралата на духовния упадък.

Нали знаете, че всички запазени и търговски марки, цитирани в тази статия са си търговски марки и са на техните си собственици.

Спирам да пиша. Отивам да пия с приятели.