Убеждаването на Европейския съюз, че гроздовата ракия е традиционна българска напитка "ще бъде национална кауза".
Из доклада на д-р Мирослав Найдено (да е жив и здрав, б.а.) - министъра на земеделието и храните
относно Традиционния характер на българска спиртна напитка „гроздова ракия”
"...
1. Традиция на производство
Производството на вино и ракия е традиционно по българските земи още от дълбока древност. Името „ракия” в българския език идва от арабското “arak”.
Историческите данни сочат, че от арабските земи силното алкохолно питие достига до България през XІІІ-XІV век, т. е. много по-рано от завладяването на българските земи от Османската империя.
Правдоподобността на направения извод относно познаването и употребата на ракията на Балканския полуостров изобщо и в частност по българските земи към времето на идването на османите на Полуострова, се потвърждават от един турски документ от същото това време -последната четвърт на XIV век. Този документ е доклада на командващия турската войска, обсаждаща София през 1382 г. - Лала Шахин. В този доклад относно виното и ракията се казва следното: „Вътре в крепостта има многобройна кюфарска отбрана армия, войниците на която са едри, мустакати и на вид добре калени в боеве, само че са навикнали да употребяват вино и ракия". Следователно началото на спиртоваренето по нашите земи трябва да се приеме някъде към края на XII или началото на XIII в. Това е било и време сравнително по-спокойно за живота и стопанската дейност на населяващите Балканския полуостров народи.
По време на османското владичество правенето на ракия по българските земи не само не се преустановява, но се развива като занаят и се превръща в част от нашата традиция. Върлата, люта силна ракия е важен елемент от фолклора ни. През втората половина на XIV и началото на XV в., вече по нашите земи се е прилагало и повторното дестилиране на ракиите с оглед да се получи подобрение на тяхното качество. Повторното дестилиране на ракиите се потвърждава от текстовете на песните, че по нашите земи е била позната припек ракия „...та си пили вино тройгодско и са пиля той припек ракия" се казва в песента „Марко Кралевичи, Иво и Дете Дукатинче".
Постепенно през вековете виното и ракията се превръща в част от народопсихологията на българина.
Освобождението от османско владичество дава тласък за развитие на промишленото производство на вина и ракии. Това са приоритетни отрасли за развитието на младата българска държава. Важността на този отрасъл се доказва от факта, че още преди да бъде гласувана новата Търновска конституция, се подписва Закон за виното."
край на цитата.
Следват : 2. Специфика на производството и 3. Правно регламентиране.
Интересно е да се отбележи, че този изключително важен документ е съпроводен с богат (по отношение на обема му) снимков и схематичен материал.
Предлагам на вниманието на нашите читатели схема на "дистилационен апарат за еднократна периодична дестилация" според труда "Технология на високоалкохолните напитки и спирта" на проф. д-р инж. Марин Георгиев Маринов, Академично издателство на УХТ, Пловдив, 2005 г.
С апарат от същия клас, вече няколко години, наш многоуважаван научен сътрудник, заедно с неговия екип, извършва исторически емпирични изследвания. Резултатите от тези изследвания многократно са били оповестявани и коментурани както тук, така и на национални и международни симпозиуми.
Ето и кратък цитат от точка три на ДокладЪТ - "Правно регламентиране":
" ...
По състав и характеристики българската гроздова ракия отговаря на дефинираната в т. 4, Приложение ІІ на Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета винена дестилатна спиртна напитка, а именно:
- произведена изключително чрез дестилация до 86 об.% на вино, на подсилено вино за дестилация или чрез редестилация до 86 об.% на винен дестилат;
- със съдържание на летливи вещества, равно или по-голямо от 125 g/hl при 100 об. % алкохол;
- с максимално съдържание на метaнол 200 g/hl при 100 об. % алкохол;
- минималното обемно алкохолно съдържание на винена дестилатна спиртна напитка е 37,5 %;
- не се добавя етилов алкохол от земеделски произход разреден или не съгласно определението в приложение І, т.5 на Регламент (ЕО) № 110;
- не се ароматизира, като това не изключва традиционните методи на производство;
- като средство за адаптиране на цвета може да се добави само карамел.
Държавите членки имат правото да приемат и по-строги правила от определените в регламента с цел да се запазят традиционните им производствени практики. Това дава възможност дефиницията на гроздовата ракия, дадена от Наредбата за определенията на видовете спиртни напитки, видовете суровини и технологични операции, правилата за производство на спиртните напитки, разрешените добавки и условията за използването им, обн. ДВ. Бр. 68 от 2006 г. да дефинира специфични правила за производство и.
С влизането в сила Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета, гроздовата ракияноси търговското наименование „винена дестилатна спиртна напитка”.
Според чл. 7 от Наредбата за определенията на видовете спиртни напитки, видовете суровини и технологични операции, правилата за производство на спиртните напитки, разрешените добавки и условията за използването им, "гроздова ракия" е спиртна напитка с минимално алкохолно съдържание 40 об. %, която е:
- получена чрез единична или двойна дестилация до 65 об. % на вино, получено от грозде, като виното, получено от 100 килограма грозде, не може да надвишава 75 литра;
- със съдържание на летливи вещества, равно или по-голямо на 1250 милиграма на литър при 100 об. % алкохол;
- с максимално съдържание на метилов алкохол от 2000 милиграма на литър при 100 об. % алкохол;
- със специфични органолептични характеристики."
край на цитата.
Нашият коментар на тази новина може да бъде изпълнен само с положителни емоции, въпреки че това трябваше да се направи още в процеса на преговорите ни за членство в ЕС. Но въпреки това ние подкрепяме правителството и очакваме от него да защити изконно българското както пред отговорните другари - бюрократи в ЕС, така и пред съседните лами, които претендират за авторските права върху ракията (та и Унгария, тц, тц, тц ... е, източници близки до нашата медия твърдят, че не е лоша). Моля не ни разбирайте погрешно! Македонската ракия (Тиквеш), сръбската (Дюневица, Сливовица, лозова ...) са на много високо ниво в нашата ракиена листа, но нашето си е наше.
Разбира се не мога да не споделя и тревогата си, че в ДокладЪТ се споменава САМО гроздовата ракия. Тук не присъстват изключително важни и изконно български ракии като сливова, кайсиева, крушова, смокинова и много други. Някои от изброените елексири са традиционни за конкретни географски региони на страната ни.
Това е изключително неприемливо и в разрез с всички пазарни и демократични принципи. Ние в zombium.org вече подготвяме официално писмо до г-н Министъра и при необходимост ще се обърнем и към омбудсмана на България. Вярвам, че всички наши (по)читатели ще ни подкрепят.
Прилагам препратка към интернет страницата на МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, където се намира и оригиналЪТ на ДокладЪТ.
Благодаря за вниманието. Наздраве!